Loading...
В един горещ юлски ден, сух и слънчев, решихме да посетим Кърджали. Да преспим на язовир Кърджали и на сутринта, в събота, докато пристигнат туристи и паркингът се напълни с коли и автобуси, ние да сме разгледали двореца и крепостите на Перперикон.
Естествено, че са само камъни, дори трудно биха се определили като развалини, но нещо ни тегли нагоре като с магическа пръчка. Нещо древно и тайнствено.Тук- там се забелязват някакви трудно различими драсканици и ниши. И дупки – дупки на панти за врати.
Щраках камъни с фотоапарат, а те после на екрана на компютъра и с подходяща обработка – програма за HDR, ми „проговориха“ и разкриха тайната си.
Но да започна от начало.
Когато се прибрах, първата работа беше да разгледам картата на Гугъл земя и Перперикон на нея.
Открих рисунка с терен на мъжки ляв профил и женски десен профил един срещу друг. Те са на левия край на хълма, на десния се намират разкопките. След това пуснах само терен на картата, ориентацията на хълмовете е под прав ъгъл север –юг и изток – запад. Те образуват знаци. Какви? Какво означават? Ще кажете – случайно, а защо да не са създадени изкуствени скали, върху тях дървета не растат. Вижда се картина от височина – изрисувана от дървета и скали, и огромни гънки на хълма.
Но нека си разгледам снимките. Още на първата – на камък, сниман от пътеката, изникнал от зеленото се вижда едно лице с очи, отправени към небето.
Следващите кадри: Започвам изкачване по металната стълба, посреща ме древна указателна табела, издялкана в камък. Схема на светилището, изрисувана в едно око. Над него се вижда поставка – камък, а над нея фигурата на жреца /жрицата с ръце, протегнати напред, поставени над нещо, с разперени пръсти. И кръст? Това не е трудно да се забележи и на място.
И малко по-нагоре, след стълбите в дясно. Много очи, издялкани в скалата.Човешки? Животински? Ориентирани хоризонтално, в профил, нагоре, надолу, на всички посоки. Очи и може би и знаци? Какво ли има в нишата между очите?
От лявата страна картина, различен стил от този на очите. Четима.
Слон, язден от мъж с протегната ръка напред, в която има свитък на руло. Мъжът е с дреха с широки ръкави. Зад него седи жена с корона, с дълга рокля. Слонът е послан с килимче.
Когато се катерех по стълбите и гледах улеите се питах: Как може животно – кон, да се качи по тези камъни? Ще си потроши краката. А слоновете? Те са вървели в улеите.
И така стигнахме през портата до трона. И следва най-интересната картина.
В ляво на стената, до трона. Мъж, който гледа в нещо като тръба-фуния, а под нея има тумбеста машина с окуляр и крачета, вероятно телескоп???
После следва тронът. В поглед отстрани. Виждат се изображения на диви животни в друг стил – подробно изрисувани.Вероятно по-късен период. Вижда се глава на глиган, дива котка, лъв и фигура на мъж, прилегнал настрани.
Стилът на рисунъка е различен. Като цяло искам да отбележа, че картините са два вида. Едните ги нарекох стил „чипровски килим“ – фигурки от там и очи, които от далече оформят сцена. Вторият вид са елементарно нарисувани, лесни за тълкуване и разпознаване.
Продължавам изкачването и разглеждането на снимки. И тук започва странната асоциация, която предизвиква една от тях. На мен ми заприлича на безброй сперматозоиди под микроскоп. На мой познат розовите камъни му приличат на гигантски издялкани в скалите сперматозоиди. На снимката с нишите откривам фигура с очила и пак очи по цялата рисунка.Това е картината със сперматозоидите. Вероятно мъж с устройство на главата като микроскоп.
И така, стигнали сме до върха – агората – градският площад на селището. Там има едно помещение, с рисунки по стената и дупка в нея. Различавам три човешки профила един зад друг. Леви. По главата има очи на различни места. Дупката е на хипоталмуса според мен – странната жлеза в мозъка, отговорна за съня и интуицията. Има око и на сънната артерия, на шията на профила… Отпред ми се вижда като схема на кръвоносна или отделителна система на човек??? И пак на същата стена се вижда стъпало, обърнато с ходилото напред. А може би това над него са някакви човешки органи, издялкани в камъка и цялата картина е един урок по анатомия????.
Поглеждам от високо и виждам целия комплекс. И там на скалата, над захвърлените капаци на саркофази виждам отново картина. Пак уред, наподобяващ телескоп и нещо кръгло – планета вероятно. Под нея, с по-светло, една схематична фигура на човек. Може би просто олющен камък??? Но профилите – леви, ясно си личат. И пак око в главата – като на предишната снимка. И формата на скалата зад главата е същата. Случайно ли са еднакви пукнатините или изобразяват нещо???
После поглеждам на ляво към останките от по-ново време и там откривам помещение с рисунки в същия стил. Виждам полупрофил – ляв, с око и картина нарисувана с безброй очи. В ляво е профилът, в дясно е картината. Прилича ми на хълм над вода, защото илюзията е като на огледално отражение на рисунката отгоре. На края на скалата има орнаменти, всичкото това е сграда с плосък покрив, с готически сводове, но не толкова остри. Картина на целия комплекс. И знак – Пи или пък уред??? За наблюдение на звездите?
За съжаление на следващата снимка съм снимала скалата много отдалече. Това е при разкопките от по-ново време. Изрязвам част от скалата и откривам женска фигурка – схематична, с очи по нея. Предположение за точки или центрове на усещане. В дясно, в умален вид очертанията на скалата ми изглеждат като човешки зародиш в утробата?????
Заобикалям резервоара за вода, където кой знае как и по какъв път, вероятно по никому неизвестни тръби, в скалите пристига вода. И винаги има. На дъното на резервоара – зеолит – скала, открита в Родопите за пречистване на водата. По същите неизвестни скални тръби водата стига до двореца. Резервоарът също е изпъстрен с рисунки в същия стил – очи и чертички, но не разчитам нищо, снимките са неясни. Слизайки по пътеката по стъпала, издълбани в скалата, която безумно ми напомня на нескопосано отлят бетон, откривам надписи. И знаци. Неразбираеми, приличащи на орнаменти, втъкани в Чипровските килими.
Това разкри пред мен Перперикон. Може да имам голяма фантазия, може да има доза истина. Много е минало от както е бил построен. Времето е изтрило следите върху камъка и не можем да разберем това, което нашите предци са искали да ни разкажат. Едно е сигурно. Животът ни е крехък и постиженията не трябва да главозамайват, защото може да унищожим това, което имаме и пак да започнем съзнателната човешка история от начало. Няма нищо вечно и трайно. Времето заличава, но оставя следа. За тези, които могат да я видят. А ние българите, сме преки потомци на древна цивилизация. С което можем да се гордеем.
